Мийковци
Област: Велико Търново
История
Началото на с. Мийковци се губи някъде около XIII век. Според легендата, селото е наречено на името на търновеца Мийко, основателя на селото.
По време на обсадата на Велико Търново от турците, част от болярите, книжовниците от Търновската книжовна школа на патриарх Евтимий, благородниците и първенците от града решават да излязат през таен подземен изход под река Янтра и да отидат в Преслав . Изпращат вестоносци да огледат пътя, но се оказало, че околността е завзета от турците и решават да се заселят в Еленския балкан. Всеки род отсяда в отделна долчинка и така възникват махалите Мийковци, Игнатовци, Узуните, Ралиновци, Дуфльовци, Атларците, Хъневци, Топузите... обединени по-късно в една община, с център Буйновци.
По време на Освободителната война проникналите от към Сливен и Твърдица турци го опожаряват и ограбват, а населението се укрива в горите.
Училище е открито в селището от 1868 г., а в 1870 г. е построена училищна сграда.
Читалище „Чумерна“ е учредено на 8 януари 1929 г. по инициатива учителя Никола Ив. Ненчев от махала Пърчевци. Активни читалищни дейци Мария Станева, Стойка Борисова, Йордан Ралчев. В дейността на читалище участва и учителката Надежда Ненчева.
Установено е наличието на няколко черковища в миналото. Църква „Архангел Михаил“ е построена в махала Духлевци (където е центъра на селището) през 1895 година.
Населението на селището и околните махали се е специализирало в дървообработването и по точно в изработване на хубави дървени хамбари, ракли. дървени вили и други такива изделия. Част от мъжете отивали на работа в различни краища на страната като строители и градинари.
През 1976 г. към село Мийковци е слята махала Духлевци, но фактически център на селото става Духлевци.
По време на обсадата на Велико Търново от турците, част от болярите, книжовниците от Търновската книжовна школа на патриарх Евтимий, благородниците и първенците от града решават да излязат през таен подземен изход под река Янтра и да отидат в Преслав . Изпращат вестоносци да огледат пътя, но се оказало, че околността е завзета от турците и решават да се заселят в Еленския балкан. Всеки род отсяда в отделна долчинка и така възникват махалите Мийковци, Игнатовци, Узуните, Ралиновци, Дуфльовци, Атларците, Хъневци, Топузите... обединени по-късно в една община, с център Буйновци.
По време на Освободителната война проникналите от към Сливен и Твърдица турци го опожаряват и ограбват, а населението се укрива в горите.
Училище е открито в селището от 1868 г., а в 1870 г. е построена училищна сграда.
Читалище „Чумерна“ е учредено на 8 януари 1929 г. по инициатива учителя Никола Ив. Ненчев от махала Пърчевци. Активни читалищни дейци Мария Станева, Стойка Борисова, Йордан Ралчев. В дейността на читалище участва и учителката Надежда Ненчева.
Установено е наличието на няколко черковища в миналото. Църква „Архангел Михаил“ е построена в махала Духлевци (където е центъра на селището) през 1895 година.
Населението на селището и околните махали се е специализирало в дървообработването и по точно в изработване на хубави дървени хамбари, ракли. дървени вили и други такива изделия. Част от мъжете отивали на работа в различни краища на страната като строители и градинари.
През 1976 г. към село Мийковци е слята махала Духлевци, но фактически център на селото става Духлевци.
География
Село Мийковци се намира в Еленския балкан , на около 6 километра югоизточно от село Буйновци. Разположено е на високо място до река Мийковска, в северното подножие на връх Чумерна (1536 метра). Селото е с население около 54 души. Природата и климатичните особености го правят много подходящо и привлекателно място за развитие на селски туризъм.
Образувано е от две села и четири махали: с. Мийковци, с. Игнатовци, м. Горни Танчевци, м. Топузи, м. Високовци (Узуни) и м. Ралиновци. Към кметството са били включени и още две махали – м. Духлевци, слята със с. Мийковци и образуват централното селище и м. Конярци (Атларци), заличена от списъка на населените места, поради изселване на жителите.
Образувано е от две села и четири махали: с. Мийковци, с. Игнатовци, м. Горни Танчевци, м. Топузи, м. Високовци (Узуни) и м. Ралиновци. Към кметството са били включени и още две махали – м. Духлевци, слята със с. Мийковци и образуват централното селище и м. Конярци (Атларци), заличена от списъка на населените места, поради изселване на жителите.
Категории / Тагове
Отзиви
Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.
